Прочетен: 3712 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 06.04.2007 20:33
Настроение....уф....
Много съм объркана и съм сякаш изморена, а може би просто нямам стимул... не знам... Май ще взема да се прехвърля в Лични дневници, ама те там, попадналите в депресия и без това са много... Ще си стоя тук в изкуство..., макар че.... знам ли.... да продължа ли.... Ей, началото не било лесна работа....
Ще ми се на всички, които ме изтощават да кажа...
...но е грубо, пък и вероятно ще нараня хора, които държат на мен.... Харесва ми да мисля така... Не е хубаво да има толкова многоточия в такъв малък текст.... Малък ли е? Не знам...
Започнах да чета Дикенс, първата страница беше невероятна, те и другите..., но са много към 900... Няма значения ще ги прочета... Дали...
Извинявам се на всеки, който чете това... Знам че е скучно... Пък и на мен ми стига че съм го написала...
Скоро ще аминавам за Русия, това ми е мечта и ето на - сега ще я осъществя... само че не чувствам нищо... А това ме изпълва с презрение към самата мен...
Искам да съм щастлива... И то го искаш, нали...
Всъщност живея по-добре от толкова много хора, на 15 и нямам почти никакви проблеми... и все пак не се чувствам щастлива....
Да не сте посмели да ме съжелявате.... това ще ме убие съвсем...
А толкова много искам да живея.... Да се радвам на живота си... да покажа най-красивото в себе си.... и по дяволите /извинявам се за това/, знам че мога да направя всеки щастлив...знам... усещан го... усещам доброто и красивото, което нося.......
Трубно ми е... А няма пред кого да си призная, защото трябва да съм силна.... само че не усещам сили.........
Ако всичко това е заради пубертета.........., не това е заради мен...
готова съм да потърся причините в себе си..., но ме е страх от отговорите....
Само че и страха си няма пред кого да призная, отново защато трябва да съм силна...
Не съм сигурна че съм добър човек... Усещам в себе си суета, егоизъм и завист, които подтискат красивото и доброто в мен....
За да започнеш отначало, вероятно трябва да си в 
така ще си готов да се пребориш със себе си... или пък не.....
За едно дете няма по-лошо от това да порасне преждевременно.... искам да върна времето .......но не мога......... остава ми само да нарисувам бъдещето си в цветове, които да ми харесат..........
Колко жалко, че не мога да рисувам..........
А защо трябва да си силна? Всеки се нуждае от някой пред когото да е и слаб ....
И кога заминаваш за Русия , колко време няма да те има( че ще ми липсваш)
И да не забравиш да направиш снимки , които после да разгледаме заедно :)))
Ще чакаме , да не ни забравиш докато се върнеш!
Мне понравился... очень! :)
С Пасхой тебя! :)
Машина Времени
Разговор в поезде
Вагонные споры - последнее дело, когда уже нечего пить.
Но поезд идет, в окошке стемнело, и тянет поговорить.
И двое сошлись не на страх, а на совесть - колеса прогнали сон.
Один говорил - наша жизнь - это поезд. Другой говорил - перрон.
Один утверждал - на пути нашем чисто, другой говорил - не до жиру.
Один говорил, мол, мы машинисты, второй говорил - пассажиры.
Один говорил нам свобода - награда, мы поезд куда надо ведем
Второй говорил: задаваться не надо, как сели в него, так и сойдем
А первый кричал - нам открыта дорога на много, на много лет.
Второй отвечал, не так уж и много - все дело в цене на билет.
А первый кричал - куда хотим, туда едем, и можем если надо свернуть,
Второй отвечал, что поезд проедет лишь там, где проложен путь.
И оба сошли где-то под Таганрогом, среди бескрайних полей.
И каждый пошел своей дорогой, а поезд пошел своей.
;)
Приятно пътуване!!!
09.04.2007 11:38
Млад човек си,
бъдещето е пред теб!
Аз съм с теб!
Целувки!
Желая ти от сърце приятно и нещо повече- незабравимо- прекарване там... И красивото и доброто да се развихрят в тебе, и да ти донесат много красиви и щастливи мигове.........
Направи снимки, много.... Сподели ги после с нас... Ще чакаме!... Поне аз... А и други :)
Не се изгубвай в Русия... Дано намериш там щастието и душата си... Нали ще сбъднеш мечтата си- да си там... Да я видиш, да я усетиш Русия... (Дано и аз някой ден... :)
Много, много силно те прегръщам, и моля те, моля те, като заминаваш (ти май си заминала вече май :()- недей да триеш постовете си, блога си пак... Нека стои тук, да си идвам пак от верем на време... Тъжно ми е, но не се сбогуваме сега,
надявам се... Все пак Мрежата си я има и в Русия :))
До скоро, миличка, надявам се....
П.С. Обичам те...................................................*
