Посвещавам този пост на AZ :))). Не исках вече да посвещавам постове, защото като ги изтриеш и все едно звимаш от някого нещо, което, той мож би е ценял... Затова, ако реша отнова да си изтрия блога постовете с посвещения ще ги оставя...:))))))))

Между другото това по-долу не съм го писала аз, но много ми харесва...

---

И ето те най-после истинска -
от кръв и плът, не от мечти...
От толкова жени неискрени 
направи искрен подвиг - ти...
През хулите и през съветите
премина с каменно лице
и в жертвеника на сърцето ми 
пренесе моето сърце.
След тебе лаеха езиците 
и всичко почерня от дим,
защото като еретиците,
до днес на кладата горим.
Не ще угасне дълго кладата, 
всяка съчка ще пращи 
и влязла в огъня тъй млада -
ти стрица ще излезеш...
Ти, която като теменугата 
на вятъра се подари...
Не ни остава нищо друго,
освен да светим, да горим...

в Здравчето... верно, бе! ;))*

Благодаря ти за него. Но от кого е (да питам аз, че не ми е познато ;)

П.С. Радвам се, че си решила вече да не триеш постовете си с посвещения... Защото сигурно пак някой ден ще ми посветиш............... ;-)))))))*

И прекрасно подбран за Здравчето!

А аз се почувствах малко ограбена като изтри посветеното на мен:( Но ти си знаеш. Може би си замислила нещо още по-добро;-)
Прегръдка за теб!:)

Много е хубаво посвещението за моята приятелка
Здравчето ! Тя защо млъкна ,къде е ?
И аз направих поздрав за нея .Мъчно ми е ,че мълчи .