-Как си?
-Страх ме е...
-Ще се справиш.
-Гушни ме...

   Ръцете й обвиха топлите голи рамена и малката актриса усети ударите на сърцето й. Стори й се, че това е нейната душа, само че в друго тяло... и с друг разум..., но душата беше същата...
-Толкова си прекресна днес. Принцеса в червен сатен и черна дантела... Ако бях момче щях да се влюбя в теб...
   Малката актриса се усмихна и се притисна още по-силно до тялото й. Колко мило звучаха тези думи и колко дълго беше чакала да чуе ударите на това сърце. Колко много беше направила, за да заслужи няколко усмивки и няколко погледа, а сега, в прегръдките й, почувства нежността й и не й се искаше да излезе на сцената, искаша да остане тук и да чувства милувките на тези ръце. 
   Чувстваше, че я обича, но не така както се обичаха влюбените по алеите... Обичаше я, защото искаше да избяга от самотата... Толкова дълго не беше спирала да бяга, чувстваше се изморена. Сега намери покой. Беше готова да затвори очи и да заспи, обгърната от тези реце и тогава се сети, че може би всичко това се случваше само в нейния свят на еднорози и говорещи слънца...
   Бързо се откъсна от обятията й и срещна поглед, който не можа да разчете... След това й казаха, че е време да се приготви за сцената. Там където я галеха топлите длани, сега малката актриса усещаша хлад.... 
   Прожекторите я заслепиха, направи стъпките, които толкова пъти беше повтаряла. Каза първата си реплика и гласът й изпълни залата, приюти се в душите и въздуха затанцува под ритъма на трептенията му.... Малката актриса знаеше, че всички пред нея са вперили поглед във величествената й фигура, знаеше колко обсебващо е присъствието й на сцената... Но дали тези очи зад гърба й гледаха нея?
   Аплодисменти и поклон..... поздравления..... но тя къде е..... къде са сега топлите й ръце....? Представлението беше блестящо, а тя не дойде да я поздрави..... Малката актриса облече палтото си и излезе на вън... Вятърът разроши косите й.... отново останаха двама - тя и вятърът ...